Информация

Величествената красота на камъка безспорно неведнъж е пленявала всеки от нас със суровото си очарование. Употребата му датира още от древността, а непреходните във времето свойства и якостни качества го определят като предпочитан строителен материал и в наши дни. Използван предимно за декорация на къщи и сгради, естественият камък излъчва изтънченост и придава изискан вид, лукс и топлота. 

По своята същност камъкът се характеризира с изключителна здравина и устойчивост при разнообразни атмосферни условия. Каменните облицовки са естетичен декоративен завършек в общата визия на къщата и свързващ елемент с природата. Подходящи са както в интериорно отношение при проектирането на камини и вътрешни стени, така и в екстериора като облицовъчен материал за фасади. Външните облицовки предполагат използването на мразо- и студоустойчиви матерали, с ниска степен на влагопоглъщане – все качества характерни за каменните плочи. Тези им свойства са от особена важност при сурови климатични промени, затова освен декоративна имат и защитна функция.

Как да изберем подходящият материал
При изборът на материал е редно да се съобразим както с местонахождението на имота, така и с конкретното предназначение. Водещото място безспорно се отрежда на мраморът и гранитът. Редом с варовикът, те са сред най-често използваните в градски условия и за къщи с изтънчен архитектурен дизайн. Тези материали могат да се полират, в случай че желаем по-луксозна визия. С многообразието от форми и цветове плочите от гнайс пък са удачен вариант за модерния съвременен дом, а също така и за обичайно проектираните и дори селските къщи. В повечето случай за облицовка се използва полиран камък, с което търсим преди всичко естетичен ефект или открояване на определени акценти. Ако ще декорираме цоклите задължително трябва да заложим на здрав материал. Облицоването на части от фасадата или елементи от входа на къщата също придава оригинална и атрактивна визия. Камъкът се обработва по специфичен начин съобразно конкретното предназначение, ето защо е много важно да имаме ясна идея къде точно ще го използваме преди да направим правилния си избор.

Материали за каменни облицовки

  • Варовик –  представлява бяла, седиментна скала на основата на калциев карбонат. Познати са три негови разновидности – обикновен, черупчест и креда, като в строителството се използва обикновеният и черупчестият. Облицовката с плочи от варовик придава изключително изящен и изискан вид, а оттам следва и подходящото му приложение в градските къщи. Цветът му варира от бяло до натурално бежово.
  • Гранит – една от най-разпространените магмени скали, символ на устойчивост и сила. Характеризира се с особена плътност и якост. Устойчив на студ, с ниска степен на водопоглъщане, този материал е предпочитан в проектирането на облицовки за стени, стълби, подове и др. Гранитните плочи се предлагат в голямо разнообразие от форми, размери и цветови гами, което ги определя като доминиращи сред останалите материали.
  • Мрамор – без съмнение окачествен като най-луксозния камък, мраморът е синоним на класа и превъзходство. Получен при метаморфизъм на варовици и доломити, този дар от природата се отличава с голяма здравина и устойчивост при влага и високи температури. Може да бъде чисто бял или в най-различни нюанси, а естествената красота и перлените му отблясъци го превръщат в безспорен фаворит за любителите на изяществото и помпозния вид.
  • Гнайс – също като мраморът, гнайсът е широко разпространена метаморфна скала. Оцветяването му се определя от количеството минерали, съдържащи се в структурата му и поради това се открива в голямо разнообразие от цветове. Един от предпочитаните естествени камъни, използван както за облицовки, така и за настилки. Рязаните плочи от гнайс са удачен избор при една модерно проектирана визия на къщата и едновременно с това придават съвременно звучене на традиционните домове. По-едрите плочи са добър вариант при проектирането на площадки, а дребните – за облицоване на огради, стени и др. Формованите плочи от гнайс намират приложение за декорация на външни и вътрешни стени. Подредени хаотично неформованите плочи пък създават неповторим уют и усещане за селска идилия. Начупените форми и деликатната повърхност навяват чувство за спокойствие и тишина.
  • Травертин – представлява поликристална седиментна скала, отнасяща се към групата на мраморите. Структурата му най-често е ивичеста, като се срещат и видове с концентрични окръжности.  Характеризира се с относителна крехкост, а шуплестата му страктура позволява да бъде полиран за допълнително подчертаване на декоративните свойства. Подходящ е за външни и вътрешни облицовки и подови настилки.
  • Пясъчник –този материал се формира в следствие разрушаването на други скали и отлагането им в определена среда. Структурата му варира от фино до едрозърнеста, а според частиците които съдържа разграничаваме глинест и варовит  пясъчник. Може да бъде ръчно чукан и формен за облицовки и декоративна зидария.
  • Речни камъни – облицовката с речни камъни придава автентичен вид и усещането че къщата сякаш е изникнала от терена. Необработените форми на камъните нежно кореспондират с природния пейзаж, а обемистите стени от своя страна благоприятстват за по-добрата изолация.


Облицовка от изкуствен камък
Никой не би оспорил качествата и пленителните декоративни свойства на естествения камък, но като всяко нещо в природата и той си има своя алтернатива. В днешно време технологиите са високо усъвършенствани в производството на изкуствен камък, отлично имитиращ естествения вариант. Предлага се широка гама от декоративни камъни и антични тухли в разнообразни цветове и форми според предпочитанията. Технологичният процес ги разделя на два вида:

  • с основно съдържание на гипс в съчетание с цимент, полимери и състаряващи мотиви
  • с основно съдържание на цимент – с включени оцветители, пясък, специфични олекотяващи добавки и автентични серии от състаряващи мотиви

Така получените материали са ниско хигроскопични, леки и лесни за монтаж, което елиминира нуждата от укрепване на стени. Характеризират се с висока степен на изолационни свойства и устойчивост. Не на последно място изкуственият камък намалява вредите от UV лъчи. Като единствен недостатък към момента може да се отбележи тяхната цена. Съобразно конкретното приложение, в много случаи тя е почти колкото тази на естествения камък или пък дори по-висока.

Етапи в процеса на облицоване на фасада
При по-масивни проекти облицовката на фасади е сложен процес и е свързан с предварително укрепване и обработка на стените. В най-елементарният вариант технологията в процеса на облицоване включва няколко основни етапа, като разбира се в зависимост от обекта на работа, те може да варират:

  • Подготовка и грудниране на стените – за по-добро сцепление на лепилото с камъка задължително трябва добре да почистим стените от прах и замърсявания. При необходимост големите неравности се отстраняват чрез шпакловка. Много важно е стената да е суха и здрава. В противен случай проникващата влага би разрушила облицовката. Следва нанасяне на един или два слоя грунд, в зависимост от това дали стената е с по-груба повърхност. Грундирнето на стените способства за по-лесното нанасяне на залепващия материал и от друга страна предпазва стената от проникването на влага.
  • Почистване и подреждане на камъните – в повечето случаи в следствие на съхранението по камъните полепва много прах и други твърди частици. За да осигурим лесното нанасяна на лепилото и плътното прилягане към стената е необходимо предварително да очистим и дори да измием камъните. След като изсъхнат добре може да пристъпим към работа с тях. В процеса на лепене ще бъдем значително улеснени ако предварително сме ги наредили в приблизително желаната фигура или форма. С това ще си спестим време и нанесеното лепило на основата няма да изсъхне.
  • Подготовка на лепилото – този етап не е свръзан с никакви трудности, тъй като на пазара се предлага многообразие от циментови лепила съобразно конкретните нужди. Необходимо е просто да се следват инструкциите за смесване и разбъркване на сухото вещество до получаване на хомогенна и гладка смес. Важно е да имаме предвид посоченото време за работа с лепилото, тъй като след това то може да се втвърди.
  • Полагане на камъните – върху стената се нанася равномерен слой от циментовото лепило с гладката част на мистрия и след това се минава с назъбената част. Получената грапава повърхност способства за по-добро слепване на материала с камъка. Вече може да пристъпим към лепенето, като камъните се полагат на разстояние от няколко сантиметра, предвидено за оформянето на фуги. Запълването им може да стане с помощта на специална фугираща смес или с предварително оцветена в желания цвят малка част от циментовото лепило. Подреждането става според желания ред, като всеки камък се притиска към стената с ръка или с помощта на гумен чук.
  • Оформяне на фугите и лакиране – след като сме изчакали достатъчно достатъчно време да изсъхнат поставените камъни, може да пристъпим към изчистване на фугите от излишния материал. Ако е необходимо определени участъци може да се измият с вода. За да подчертаем естествените декоративни свойства на избрания камък е добре да нанесем слой лак на водна основа, с което едновременно ще придадем оригинален акцент и ще възпрепятстваме проникването на влага. Това е и последният етап от процеса на облицоване, след което ни остава единствено да се наслаждаваме на приказната гледка.


Облицоването на стени и фасади спомага не само за красивият външен вид но и за подобряване на здравината и изолацията. В съвременния дом камъкът се проектира еднакво добре във външния и вътрешния дизайн, а хладната му прелест поражда чувство за солидност и сигурност.